Климатична дезинформация – кой би могъл да се възползва от нея
Терминът климатична дезинформация е най-вероятно да бъде свързан с твърдения като например, че няма такова нещо като изменение на климата или че нашите действия нямат ефект върху него. Всъщност това е само малка част от всичко, което всъщност обхваща този термин. Тази статия ще разгледа някои от основните начини как дезинформацията може да повлияе на възприятието на обществото за промените в климата и тяхната сериозност и значимост.
Дефиницията за климатична дезинформация включва, наред с други неща, омаловажаването на климатичните промени, ефектът на действията на хората в това отношение, погрешното тълкуване на научни данни, неверните твърдения за ползата на някои инициативи, които всъщност повече вредят на климата, отколкото да помагат за справянето спроблемите. Всички тези неща могат да повлияят на гледната точка на хората относно световната климатична ситуация, тъй като има много източници, предоставящи модифицирани данни, които обикновено служат в тяхна полза. Статистиката показва, че Millennials и Gen Z са поколенията, които най-силно подкрепят твърдението, че мерките срещу изменението на климата трябва да бъдат един от най-важните политически приоритети. Ето защо е нормално да се предположи, че те четат най-много новини по темата и следователно е най-вероятно да попаднат на невярна информация.
С времето фалшивите новини, свързани с климата, се промениха. Броят на хората, които твърдят, че глобалното затопляне не съществува, може да е намалял, но мнозина са започнали да омаловажават сериозността на проблема, като подлагат на съмнение научни данни. Доказано е, че хората, до които стигат подобни твърдения, е по-малко вероятно да подкрепят потенциални политики, които имат за цел да се борят с климатичните проблеми. Тъй като научните изследвания са почти необорими по отношение на съществуването на климатични промени, този подход не ги отхвърля изцяло, а вместо това само подкопава тяхната сериозност. В контекста на политическите промени има много области, които се нуждаят от подобрение. Следователно, подкопаването на сериозността на проблемите с изменението на климата, е възможно да накара хората да променят мненията си за това кои аспекти се нуждаят от по-спешни действия от страна на правителствата. На европейските избори през 2019 г. беше отбелязано, че 37,9% от гласоподавателите са били на възраст над 60 години, докато само 14% са били под 30 години. Както бе споменато по-горе, поколенията Millennials и Gen Z са най-склонни да подкрепят климатични политики, когато гласуват, и затова е много важно тези млади хора да бъдат адекватно информирани за действителната ситуация, що се отнася до данните за климата и научните заключения.
Не бива да се пренебрегва фактът, че енергийният сектор е един от най-печелившите на планетата. Печелят се милиарди от добив на изкопаеми горива. Те обаче са и основният източник на въглероден диоксид, който сам по себе си е една от основните причини за изменението на климата. Следователно в интерес на компаниите е да не допуснат обществото да бъде напълно запознато с ефекта от техния бизнес. Терминът „greenwashing“ се използва при подобни обстоятелства. Той описва компании, които се рекламират като екологично насочени, като в същото време полагат усилия да възпрепятстват нови промени в политиката, които ще ограничат техния ефект върху околната среда, както и техните печалби. Затова е важно да се има предвид, когато се чете информация по темата, кой я разпространява. Обществото трябва да е наясно, че в случаите, когато източникът на информация може да има полза от данните, описани в съответния информационен материал, има риск те да не са напълно верни. В такива случаи обикновено е най-добре да се обърнат към обективни научни мнения по темата, които са се доказали като надеждни и биха могли да потвърдят данните.
Освен бизнес аспектите, дезинформацията за климата и околната среда играе важна роля и в контекста на войните. В световната история има много случаи, в които са били извършвани мащабни атаки срещу хората чрез засягане на околната среда. В много от тях сериозността на ситуацията е била скрита от обществото. Също така е важно да се има предвид, че подобни щети върху климата и околната среда обикновено се основават и на някаква политическа цел. Особено в страни, чиито икономики разчитат значително на благоприятни природни условия (напр. петрол, златни мини, земеделски земи), очевидно е, че подобна атака не само ще навреди значително на здравето на гражданите, но и на финансовите приходи на страната. Затова в подобни ситуации е добре да се има предвид, че такива военни действия обикновено имат по-голяма цел от това, което се описва в новините.
Голям брой образователни институции обмислят да включат обучение за ограмотяване в своите програми, за да подкрепят младите хора да развият техните умения за критично мисленеи проверяване на факти. Тези способности се оказват важни и в контекста на дезинформацията за климата. Младите хора и обществото като цяло трябва да могат да проверяват валидността на данните за изменението на климата и направените заключения. Тъй като този тип информация се разпространява от редица различни източници (напр. научни институции, частни компании, правителства, социални медии, новини), най-добрият подход е хората да търсят източник, който е доказал своята обективност и може да потвърди определени заключения чрез научни методи, както и да няма лична изгода от направените твърдения.